Sunday | January 06, 2008

Махмуд Даруиш /превод/

أ.

В Дамаск
гълъбите летят
зад ограда от коприна

по двойки…
по двойки…
ب.

В Дамаск
виждам езика си в неговата цялост
върху пшеничено зърно,
изписано с иглата на жена,
изкълвано от яребиците
над Тигър и Ефрат
د.

В Дамаск
флейтата разкъсва Юсуф/Йосиф/.
Нищо не го обгражда,
но и сърцето в себе си
не може да намери
ق.

В Дамаск
видях нощта на града
нежно, нежно да танцува.
Сами да се въздигат боговете ни
Видях!


Превод от арабски:
De Profundis


Posted by De Profundis at 16:51:51 | Permanent Link | Comments (0) |

Здрач

Обхванал с пръсти
лунните чертози
сънуваш някъде в пределите
ръцете си безпътни
Обхванал с пръсти
лунните чертози
сънуваш някъде в пределите
ръцете си безпътни
и пиеш сладко от безверието
на нечии еретик очите-орбити;
от неграмотния попиваш сферите
и Смисълът,
и Здрачът,
и съновидението...

...Все...
сърцето все в безветрие...

Нима ще да откриеш в теб
оная глуха безсъдбовност
на бурята във гребена
изплел оная плитка самодивска
запалила и в теб доверието
за огън и преддверие?

Posted by De Profundis at 16:03:52 | Permanent Link | Comments (0) |

Съзерцания

цветовете ти прокапват

[само понякога]

слоновете на Дали
гвоздеи забиват във петите ти

[само понякога]

отхапваш роза
галиш портогал

[понякога на ня-къде-то]

и слама има в очите ти
в гърдите ти –
въглени

[и когато понякога]

в теб се случва
пролетен туптеж,
армия от слепоочия

[аритмия понякога]

прегърни!
излез!
не се обръщай
из
улиците –
пурпурни реки,
тогава съзерцавай,

когато

[само понякога]

станеш себе си!

Posted by De Profundis at 16:01:41 | Permanent Link | Comments (0) |

Жрец


Ти си онзи същия,
който не видях да плаче
и да се усмихва на неверието.

Ти си онзи същия със призмите,
който от Гойя се учи на приказност
и си различен като синьото на ямите,
потънал в безпрогледното.

Защо не те познах,
а уж от тебе нищо не убягваше?
Докато на плочите лежиш
Ищар ще те подрежда –
тяло недокоснато,
което трябваше да бъде жертва...
и обричане
на нещо каменно и сухо,
на някаква аритмия
дълбоко във различното;
на някакво посичане,
което ще разравя късогледството
на твоето “Обичам те!”,
където ще си онзи същия –
отражение на Всичкото,
което аз потапям в плач.
Posted by De Profundis at 15:59:23 | Permanent Link | Comments (0) |

Прилеп


Умората ти
нещо свято крие,
а самотата ти – Античното
и ти стоиш между колоните
да късаш трескаво ситарите,
мелодията да бъде безконечна,
тишината да изгрява с времето;
като прилеп безстрастен
летиш ниско във очите ми
и разбираш така –
умората ти е безсмислена,
а самотата ти е неродена,
на Едем проклела бремето...
Posted by De Profundis at 15:35:23 | Permanent Link | Comments (0) |

Реката или просто Отвесна поезия


Бог
почива
с
яребиците

потокът
стене
срещу
течението
ловец
Нарцис
сляп
и
тръстиките
безкоренни
тяло
обезоръжено
бившо дърво
пещерата;
дънерът
Вселената
във
ириса –
Бог съм
или
Яребица –
вратата я няма,
скалата за вход
е
напукана…
Posted by De Profundis at 15:24:36 | Permanent Link | Comments (0) |