Tuesday | January 08, 2008

Пустини....или диалогични Хайку проблясъци по време на разговор между лунатици (to be continued)

На Samaell, задето не се страхува
от думи и плаващи пясъци

**********************************
Есен -
шоколад
на прохапани устни.

**********************

- Очи...
пердета...
кораби и мораво -
Потъваш ли?

- Не!
Прокъсвам се,
лакирам, раздирам -
корабни платна...


**************************

Cigane -
хляб и восък в пясъка:
La Familia

***************************

Деви ли? -
Ръцете им, очите им -
портретите на Анимус и Анима...
Кукувиците и Богът...


*************************

Горгона -
Раците във пелени
и преоткритите иконостаси


*****************************

Съзнанието -
Предвидимости от дълбини
и ирисни пирати.


******************************

Риба и свещ.
Коприната, която загръща
секса между облаци.


****************************

В плътта на Тялото -
крокодилите...водата,
пясък имам,за да те загърна.

**********************************

Изповед -
между канелени пръчки
усукваш молитва -
глухо е.


************************************

Скрит залък,
пътека лунна
от Пророчества
в извивките на твоя гръб


***********************************

- Стърготините и Огледалото -
еротика във отраженията
на Всичкото.

- Протагонистът спи,
рисува
или се губи в контури?!?


**********************************

Самота -
торнадо от лешници
в погледа -
съдбата на слепите Птици...


************************************

- Очи -
спомени във полет
към Забравата...
Нещо прокапа...

- Пилгрим съм:
капки от спомени
по пътя -
Съм!

*************************************

Килим -
няколко нишки
от божията пъпна връв:
Тъка...


*************************************

Posted by De Profundis at 16:17:52 | Permanent Link | Comments (1) |

Sunday | January 06, 2008

Arabic haiku /translation/

Абдал Латиф Ад-Дулкан


Силен студ!
Нещо се сипе над моя прозорец :
прогонен врабец.

***
Цветът на моя дух –
пустинна пчела,
изтощена от слабо усилие.

***
Скиталчеството ми във джоба,
ръцете ми отгорему. Едничък звън –
сърцето ми се претъркули в нозете.

***
Натежали облаци,
остро скърца скакалец,
писмата ми – невърнати.

***
Чучулигата
излива делвите с вино в равнината,
по-красноречива
от безмълвните певци.


***
В UINO ZOO
поле от лотоси - зелено като моето сърце,
сега можеш... да скочиш!

***
Хотел от дърво,
лицето ти в огледалото на облак –
изведнъж…
Как дойде до Хамаматцу.

***
Нашата безстрастна нощ,
в облачни бокали флиртуват звездите –
прахът ги мори.


******************************************************************************

Салих Ал-Касим


Учим за насилието,
дъвчем го
и го предъвкваме,
докато не го погълнем.

                                      Превод от арабски:
                                                                   De Profundis

Posted by De Profundis at 16:57:54 | Permanent Link | Comments (0) |