Жрец
Ти си онзи същия,
който не видях да плаче
и да се усмихва на неверието.
Ти си онзи същия със призмите,
който от Гойя се учи на приказност
и си различен като синьото на ямите,
потънал в безпрогледното.
Защо не те познах,
а уж от тебе нищо не убягваше?
Докато на плочите лежиш
Ищар ще те подрежда –
тяло недокоснато,
което трябваше да бъде жертва...
и обричане
на нещо каменно и сухо,
на някаква аритмия
дълбоко във различното;
на някакво посичане,
което ще разравя късогледството
на твоето “Обичам те!”,
където ще си онзи същия –
отражение на Всичкото,
което аз потапям в плач.
