Прилеп
Умората ти
нещо свято крие,
а самотата ти – Античното
и ти стоиш между колоните
да късаш трескаво ситарите,
мелодията да бъде безконечна,
тишината да изгрява с времето;
като прилеп безстрастен
летиш ниско във очите ми
и разбираш така –
умората ти е безсмислена,
а самотата ти е неродена,
на Едем проклела бремето...
